нарочвам

Речник на българския език

наро̀чвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

наро̀чваш, несв. и наро̀ча, св.; Кого.
1. Смятам някого за виновен, обвинявам.
2. Провъзгласявам някого за лош.

Грешни изписвания (3)

  • нарочвъм
  • нърочвам
  • нърочвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-роч-вам на-роч-ва-ме
2 лице на-роч-ваш на-роч-ва-те
3 лице на-роч-ва на-роч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-роч-вах на-роч-вах-ме
2 лице на-роч-ва на-роч-вах-те
3 лице на-роч-ва на-роч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-роч-вах на-роч-вах-ме
2 лице на-роч-ва-ше на-роч-вах-те
3 лице на-роч-ва-ше на-роч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарочвал съм нарочвала съм нарочвало съм нарочвали сме
2 лице нарочвал си нарочвала си нарочвало си нарочвали сте
3 лице нарочвал е нарочвала е нарочвало е нарочвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нарочвал бях нарочвала бях нарочвало бяхме нарочвали
2 лице беше нарочвал беше нарочвала беше нарочвало бяхте нарочвали
3 лице беше нарочвал беше нарочвала беше нарочвало бяха нарочвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще нарочвам ще нарочваме
2 лице ще нарочваш ще нарочвате
3 лице ще нарочва ще нарочват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нарочвал ще съм нарочвала ще съм нарочвало ще сме нарочвали
2 лице ще си нарочвал ще си нарочвала ще си нарочвало ще сте нарочвали
3 лице ще е нарочвал ще е нарочвала ще е нарочвало ще са нарочвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да нарочвам щяхме да нарочваме
2 лице щеше да нарочваш щяхте да нарочвате
3 лице щеше да нарочва щяха да нарочват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нарочвал щях да съм нарочвала щях да съм нарочвало щяхме да сме нарочвали
2 лице щеше да си нарочвал щеше да си нарочвала щеше да си нарочвало щяхте да сте нарочвали
3 лице щеше да е нарочвал щеше да е нарочвала щеше да е нарочвало щяха да са нарочвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарочвал съм нарочвала съм нарочвало съм нарочвали сме
2 лице нарочвал си нарочвала си нарочвало си нарочвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарочвал съм нарочвала съм нарочвало съм нарочвали сме
2 лице нарочвал си нарочвала си нарочвало си нарочвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нарочвал била съм нарочвала било съм нарочвало били сме нарочвали
2 лице бил си нарочвал била си нарочвала било си нарочвало били сте нарочвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нарочвам щяла съм да нарочвам щяло съм да нарочвам щели сме да нарочваме
2 лице щял си да нарочваш щяла си да нарочваш щяло си да нарочваш щели сте да нарочвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нарочвал щяла съм да съм нарочвала щяло съм да съм нарочвало щели сме да сме нарочвали
2 лице щял си да си нарочвал щяла си да си нарочвала щяло си да си нарочвало щели сте да сте нарочвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нарочвал бих нарочвала бих нарочвало бихме нарочвали
2 лице би нарочвал би нарочвала би нарочвало бихте нарочвали
3 лице би нарочвал би нарочвала би нарочвало биха нарочвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-роч-вай на-роч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-роч-ван
непълен член на-роч-ва-ния
пълен член на-роч-ва-ни-ят
женски род на-роч-ва-на
членувано на-роч-ва-на-та
среден род на-роч-ва-но
членувано на-роч-ва-но-то
множествено число на-роч-ва-ни
членувано на-роч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-роч-вал
непълен член на-роч-ва-лия
пълен член на-роч-ва-ли-ят
женски род на-роч-ва-ла
членувано на-роч-ва-ла-та
среден род на-роч-ва-ло
членувано на-роч-ва-ло-то
множествено число на-роч-ва-ли
членувано на-роч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-роч-вал
женски род на-роч-ва-ла
среден род на-роч-ва-ло
множествено число на-роч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-роч-ващ
непълен член на-роч-ва-щия
пълен член на-роч-ва-щи-ят
женски род на-роч-ва-ща
членувано на-роч-ва-ща-та
среден род на-роч-ва-що
членувано на-роч-ва-що-то
множествено число на-роч-ва-щи
членувано на-роч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-роч-вай-ки