нарочвал

Речник на българския език

1. нарочвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарочвал е производна форма на нарочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нарочвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарочвал е производна форма на нарочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нарочвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нарочвал е производна форма на нарочвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нарочвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нарочвал е производна форма на нарочвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).