нарочва

Речник на българския език

1. нарочва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нарочва е производна форма на нарочвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нарочва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нарочва е производна форма на нарочвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нарочва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нарочва е производна форма на нарочвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).