нарочвало

Речник на българския език

1. нарочвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нарочвало е производна форма на нарочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нарочвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нарочвало е производна форма на нарочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нарочвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нарочвало е производна форма на нарочвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нарочвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нарочвало е производна форма на нарочвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).