нарочваха

Речник на българския език

1. нарочваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нарочваха е производна форма на нарочвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нарочваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нарочваха е производна форма на нарочвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).