напреча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	нап-ре-ча	нап-ре-чим
2 лице	нап-ре-чиш	нап-ре-чи-те
3 лице	нап-ре-чи	нап-ре-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	нап-ре-чих	нап-ре-чих-ме
2 лице	нап-ре-чи	нап-ре-чих-те
3 лице	нап-ре-чи	нап-ре-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	нап-ре-чех	нап-ре-чех-ме
2 лице	нап-ре-че-ше	нап-ре-чех-те
3 лице	нап-ре-че-ше	нап-ре-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	напречил съм	напречила съм	напречило съм	напречили сме
2 лице	напречил си	напречила си	напречило си	напречили сте
3 лице	напречил е	напречила е	напречило е	напречили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях напречил	бях напречила	бях напречило	бяхме напречили
2 лице	беше напречил	беше напречила	беше напречило	бяхте напречили
3 лице	беше напречил	беше напречила	беше напречило	бяха напречили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще напреча	ще напречим
2 лице	ще напречиш	ще напречите
3 лице	ще напречи	ще напречат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм напречил	ще съм напречила	ще съм напречило	ще сме напречили
2 лице	ще си напречил	ще си напречила	ще си напречило	ще сте напречили
3 лице	ще е напречил	ще е напречила	ще е напречило	ще са напречили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да напреча	щяхме да напречим
2 лице	щеше да напречиш	щяхте да напречите
3 лице	щеше да напречи	щяха да напречат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм напречил	щях да съм напречила	щях да съм напречило	щяхме да сме напречили
2 лице	щеше да си напречил	щеше да си напречила	щеше да си напречило	щяхте да сте напречили
3 лице	щеше да е напречил	щеше да е напречила	щеше да е напречило	щяха да са напречили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	напречел съм	напречела съм	напречело съм	напречели сме
2 лице	напречел си	напречела си	напречело си	напречели сте
3 лице	нап-ре-чел напречел е	нап-ре-че-ла напречела е	нап-ре-че-ло напречело е	нап-ре-че-ли напречели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	напречил съм	напречила съм	напречило съм	напречили сме
2 лице	напречил си	напречила си	напречило си	напречили сте
3 лице	нап-ре-чил напречил е	нап-ре-чи-ла напречила е	нап-ре-чи-ло напречило е	нап-ре-чи-ли напречили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм напречил	била съм напречила	било съм напречило	били сме напречили
2 лице	бил си напречил	била си напречила	било си напречило	били сте напречили
3 лице	бил напречил бил е напречил	била напречила била е напречила	било напречило било е напречило	били напречили били са напречили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да напреча	щяла съм да напреча	щяло съм да напреча	щели сме да напречим
2 лице	щял си да напречиш	щяла си да напречиш	щяло си да напречиш	щели сте да напречите
3 лице	щял да напречи щял е да напречи	щяла да напречи щяла е да напречи	щяло да напречи щяло е да напречи	щели да напречат щели са да напречат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм напречил	щяла съм да съм напречила	щяло съм да съм напречило	щели сме да сме напречили
2 лице	щял си да си напречил	щяла си да си напречила	щяло си да си напречило	щели сте да сте напречили
3 лице	щял да е напречил щял е да е напречил	щяла да е напречила щяла е да е напречила	щяло да е напречило щяло е да е напречило	щели да са напречили щели са да са напречили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих напречил	бих напречила	бих напречило	бихме напречили
2 лице	би напречил	би напречила	би напречило	бихте напречили
3 лице	би напречил	би напречила	би напречило	биха напречили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
нап-ре-чи	нап-ре-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		нап-ре-чил
		непълен член	нап-ре-чи-лия
		пълен член	нап-ре-чи-ли-ят
	женски род		нап-ре-чи-ла
		членувано	нап-ре-чи-ла-та
	среден род		нап-ре-чи-ло
		членувано	нап-ре-чи-ло-то
множествено число			нап-ре-чи-ли
		членувано	нап-ре-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	нап-ре-чел
	женски род	нап-ре-че-ла
	среден род	нап-ре-че-ло
множествено число		нап-ре-че-ли