напречи

Речник на българския език

1. напречи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напречи е производна форма на напреча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напречи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напречи е производна форма на напреча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напречи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напречи е производна форма на напреча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. напречи — повелително наклонение, ед. ч.

напречи е производна форма на напреча (повелително наклонение, ед. ч.).