напречела

Речник на българския език

1. напречела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напречела е производна форма на напреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напречела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напречела е производна форма на напреча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).