напречило си

Речник на българския език

1. напречило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

напречило си е производна форма на напреча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. напречило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

напречило си е производна форма на напреча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).