било напречило

Речник на българския език

1. било напречило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било напречило е производна форма на напреча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).