мутолевя

Речник на българския език

мутолѐвя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

мутолѐвиш, мин. св. мутолѐвих и мутолевѝх, мин. прич. мутолѐвил и мутолевѝл, несв. Мотолевя.

Грешни изписвания (7)

  • мотолевъ
  • мотолевя
  • мотулевъ
  • мотулевя
  • мутолевъ
  • мутулевъ
  • мутулевя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице му-то-ле-вя му-то-ле-вим
2 лице му-то-ле-виш му-то-ле-ви-те
3 лице му-то-ле-ви му-то-ле-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице му-то-ле-вих му-то-ле-вих-ме
2 лице му-то-ле-ви му-то-ле-вих-те
3 лице му-то-ле-ви му-то-ле-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице му-то-ле-вех му-то-ле-вех-ме
2 лице му-то-ле-ве-ше му-то-ле-вех-те
3 лице му-то-ле-ве-ше му-то-ле-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мутолевил съм мутолевила съм мутолевило съм мутолевили сме
2 лице мутолевил си мутолевила си мутолевило си мутолевили сте
3 лице мутолевил е мутолевила е мутолевило е мутолевили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях мутолевил бях мутолевила бях мутолевило бяхме мутолевили
2 лице беше мутолевил беше мутолевила беше мутолевило бяхте мутолевили
3 лице беше мутолевил беше мутолевила беше мутолевило бяха мутолевили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще мутолевя ще мутолевим
2 лице ще мутолевиш ще мутолевите
3 лице ще мутолеви ще мутолевят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм мутолевил ще съм мутолевила ще съм мутолевило ще сме мутолевили
2 лице ще си мутолевил ще си мутолевила ще си мутолевило ще сте мутолевили
3 лице ще е мутолевил ще е мутолевила ще е мутолевило ще са мутолевили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да мутолевя щяхме да мутолевим
2 лице щеше да мутолевиш щяхте да мутолевите
3 лице щеше да мутолеви щяха да мутолевят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм мутолевил щях да съм мутолевила щях да съм мутолевило щяхме да сме мутолевили
2 лице щеше да си мутолевил щеше да си мутолевила щеше да си мутолевило щяхте да сте мутолевили
3 лице щеше да е мутолевил щеше да е мутолевила щеше да е мутолевило щяха да са мутолевили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мутолевел съм мутолевела съм мутолевело съм мутолевели сме
2 лице мутолевел си мутолевела си мутолевело си мутолевели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мутолевил съм мутолевила съм мутолевило съм мутолевили сме
2 лице мутолевил си мутолевила си мутолевило си мутолевили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм мутолевил била съм мутолевила било съм мутолевило били сме мутолевили
2 лице бил си мутолевил била си мутолевила било си мутолевило били сте мутолевили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да мутолевя щяла съм да мутолевя щяло съм да мутолевя щели сме да мутолевим
2 лице щял си да мутолевиш щяла си да мутолевиш щяло си да мутолевиш щели сте да мутолевите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм мутолевил щяла съм да съм мутолевила щяло съм да съм мутолевило щели сме да сме мутолевили
2 лице щял си да си мутолевил щяла си да си мутолевила щяло си да си мутолевило щели сте да сте мутолевили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих мутолевил бих мутолевила бих мутолевило бихме мутолевили
2 лице би мутолевил би мутолевила би мутолевило бихте мутолевили
3 лице би мутолевил би мутолевила би мутолевило биха мутолевили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
му-то-ле-ви му-то-ле-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род му-то-ле-вен
непълен член му-то-ле-ве-ния
пълен член му-то-ле-ве-ни-ят
женски род му-то-ле-ве-на
членувано му-то-ле-ве-на-та
среден род му-то-ле-ве-но
членувано му-то-ле-ве-но-то
множествено число му-то-ле-ве-ни
членувано му-то-ле-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род му-то-ле-вил
непълен член му-то-ле-ви-лия
пълен член му-то-ле-ви-ли-ят
женски род му-то-ле-ви-ла
членувано му-то-ле-ви-ла-та
среден род му-то-ле-ви-ло
членувано му-то-ле-ви-ло-то
множествено число му-то-ле-ви-ли
членувано му-то-ле-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род му-то-ле-вел
женски род му-то-ле-ве-ла
среден род му-то-ле-ве-ло
множествено число му-то-ле-ве-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род му-то-ле-вещ
непълен член му-то-ле-ве-щия
пълен член му-то-ле-ве-щи-ят
женски род му-то-ле-ве-ща
членувано му-то-ле-ве-ща-та
среден род му-то-ле-ве-що
членувано му-то-ле-ве-що-то
множествено число му-то-ле-ве-щи
членувано му-то-ле-ве-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

му-то-ле-вей-ки