мутолевели

Речник на българския език

1. мутолевели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мутолевели е производна форма на мутолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мутолевели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мутолевели е производна форма на мутолевя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).