мутолевил

Речник на българския език

1. мутолевил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мутолевил е производна форма на мутолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мутолевил — мин. деят. св. прич. м. р.

мутолевил е производна форма на мутолевя (мин. деят. св. прич. м. р.).