мутолевела

Речник на българския език

1. мутолевела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мутолевела е производна форма на мутолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мутолевела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мутолевела е производна форма на мутолевя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).