мутолевила

Речник на българския език

1. мутолевила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мутолевила е производна форма на мутолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мутолевила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мутолевила е производна форма на мутолевя (мин. деят. св. прич. ж. р.).