котило

1. котѝло — съществително име, среден род (тип 54)

Значение

мн. котѝла, ср.
1. Всички животни от едно раждане. Тези котета са от едно котило. В първото котило имаше три кученца.
2. Място, където свободно се въдят животни; леговище. Тук е котилото на змиите. Открих едно котило на котки зад къщата.
3. Прен. Пренебр. Свърталище, бърлога, развъдник за вредни насекоми или за човешки пороци. Блатото е котилото на комарите. Тук било котилото на крадците.

Синоними

Грешни изписвания (3)

котилу
кутило
кутилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ко-ти-ло
ед.ч.	членувано	ко-ти-ло-то
мн.ч.		ко-ти-ла
мн.ч.	членувано	ко-ти-ла-та

2. котило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

котило е производна форма на котя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. котило — мин. деят. св. прич. ср. р.

котило е производна форма на котя (мин. деят. св. прич. ср. р.).