конфиска̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Изземване в полза на държавата на собственост, стока, недоброкачествени изделия по силата на закон или нареждане. Конфискация на къща. Конфискация на стока на митницата. Конфискация на вестници.
Грешни изписвания (23)
- конфескацеа
- конфескацеъ
- конфескацея
- конфескациа
- конфескациъ
- конфескация
- конфискацеа
- конфискацеъ
- конфискацея
- конфискациа
- конфискациъ
- кунфескацеа
- кунфескацеъ
- кунфескацея
- кунфескациа
- кунфескациъ
- кунфескация
- кунфискацеа
- кунфискацеъ
- кунфискацея
- кунфискациа
- кунфискациъ
- кунфискация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-фис-ка-ция | |
|---|---|---|
| членувано | кон-фис-ка-ци-я-та | |
| мн.ч. | кон-фис-ка-ции | |
| членувано | кон-фис-ка-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |