отнемане

Речник на българския език

отнѐмане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отнемани
  • отнемъне
  • отнемъни
  • утнемане
  • утнемани
  • утнемъне
  • утнемъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-не-ма-не
членувано от-не-ма-не-то
мн.ч. от-не-ма-ния
членувано от-не-ма-ни-я-та