комита

Речник на българския език

комѝта съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

мн. комѝти, м. Истор. Участник в революционното движение преди освобождението на България от турско робство.

Грешни изписвания (3)

  • комитъ
  • кумита
  • кумитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ми-та
непълен член ко-ми-та-та
пълен член ко-ми-та-та
мн.ч. ко-ми-ти
членувано ко-ми-ти-те
бройна форма ко-ми-ти
звателна форма ко-ми-та