комедиант

Речник на българския език

комедиа̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. комедиа̀нти, м.
1. Изпълнител на комични роли; комик.
2. Прен. Пренебр. Човек, който се преструва, държи се несериозно. Ти си само един комедиант, не мога да ти вярвам вече.

Грешни изписвания (7)

  • комедеант
  • комидеант
  • комидиант
  • кумедеант
  • кумедиант
  • кумидеант
  • кумидиант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ме-ди-ант
непълен член ко-ме-ди-ан-та
пълен член ко-ме-ди-ан-тът
мн.ч. ко-ме-ди-ан-ти
членувано ко-ме-ди-ан-ти-те
бройна форма ко-ме-ди-ан-ти
звателна форма ко-ме-ди-ан-те