колет

Речник на българския език

колѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. колѐти, (два) колѐта, м. Опакован пакет, предназначен за изпращане по пощата. Изпращам колет.
прил. колѐтен, колѐтна, колѐтно, мн. колѐтни. Колетна служба.

Грешни изписвания (1)

  • кулет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лет
непълен член ко-ле-та
пълен член ко-ле-тът
мн.ч. ко-ле-ти
членувано ко-ле-ти-те
бройна форма ко-ле-та
звателна форма