колетен

Речник на българския език

колѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. колѐт

Грешни изписвания (3)

  • колетин
  • кулетен
  • кулетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ле-тен
непълен член ко-лет-ния
пълен член ко-лет-ни-ят
ж. р. ко-лет-на
членувано ко-лет-на-та
ср. р. ко-лет-но
членувано ко-лет-но-то
мн. ч. ко-лет-ни
членувано ко-лет-ни-те