пратка

Речник на българския език

пра̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пра̀тки, ж. Това, което се праща (във 2 знач.).

Грешни изписвания (2)

  • праткъ
  • прадка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прат-ка
членувано прат-ка-та
мн.ч. прат-ки
членувано прат-ки-те
звателна форма