исполин

Речник на българския език

исполѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. исполѝни, м.
1. Много висок и едър човек.
2. Прен. Велика личност в някаква област. Исполин на поезията. Исполин на духа.
прил. исполѝнски, исполѝнска, исполѝнско, мн. исполѝнски.

Грешни изписвания (4)

  • есполин
  • еспулин
  • испулин
  • изпулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ис-по-лин
непълен член ис-по-ли-на
пълен член ис-по-ли-нът
мн.ч. ис-по-ли-ни
членувано ис-по-ли-ни-те
бройна форма ис-по-ли-на
звателна форма