титан

Речник на българския език

тита̀н — съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. тита̀ни, м.
1. В старогръцката митология — син на богове, гигант, който влязъл в борба със Зевс.
2. Прен. Човек с изключителна дарба; колос, исполин. Титан на литературата. Титан в математиката.


м., само ед. Стоманеносив, много твърд пластичен метал.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тетан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-тан
непълен член ти-та-на
пълен член ти-та-нът
мн.ч. ти-та-ни
членувано ти-та-ни-те
бройна форма ти-та-ни
звателна форма ти-та-не

Връзки