колос

Речник на българския език

ко̀лос — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ко̀лоси, м.
1. Необикновено едър и висок човек; гигант.
2. Прен. Личност с изключително голямо и значително творчество, с изключителни постижения в някоя област. Вазов е колос в българската литература.
прил. колоса̀лен, колоса̀лна, колоса̀лно, мн. колоса̀лни. Колосални успехи. Колосален въпрос.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • колус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лос
непълен член ко-ло-са
пълен член ко-ло-сът
мн.ч. ко-ло-си
членувано ко-ло-си-те
бройна форма ко-ло-са
звателна форма —

Връзки