гигант

Речник на българския език

гига̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. гига̀нти, (два) гига̀нта, м. Човек, животно, растение, предмет с необичайно големи размери; великан, исполин. Дърво гигант. Гущер гигант. Град гигант.
прил. гига̀нтски, гига̀нтска, гига̀нтско, мн. гига̀нтски.
Гигантски слалом.Спец. В спорта — скисъстезание по спускане по дълга писта с голям брой вратички.

Грешни изписвания (1)

  • гегант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ги-гант
непълен член ги-ган-та
пълен член ги-ган-тът
мн.ч. ги-ган-ти
членувано ги-ган-ти-те
бройна форма ги-ган-ти
звателна форма ги-ган-те