интригант

Речник на българския език

интрига̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. интрига̀нти, м. Човек, който създава интриги (в 1 знач.). Той е голям интригант.

Грешни изписвания (3)

  • ентрегант
  • ентригант
  • интрегант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-т-ри-гант
непълен член ин-т-ри-ган-та
пълен член ин-т-ри-ган-тът
мн.ч. ин-т-ри-ган-ти
членувано ин-т-ри-ган-ти-те
бройна форма ин-т-ри-ган-та
звателна форма