клеветник

Речник на българския език

клевѐтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. клевѐтници, м. Човек, който е склонен да клевети другите.

Грешни изписвания (3)

  • клеветнек
  • кливетнек
  • кливетник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-вет-ник
непълен член кле-вет-ни-ка
пълен член кле-вет-ни-кът
мн.ч. кле-вет-ни-ци
членувано кле-вет-ни-ци-те
бройна форма кле-вет-ни-ци
звателна форма кле-вет-ни-ко