обвинител

Речник на българския език

обвинѝтел — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

обвинѝтелят, обвинѝтеля, мн. обвинѝтели, м.
1. Човек, който обвинява.
2. Спец. Лице, което обвинява пред съдебни органи; прокурор.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • обвенител
  • обвенитил
  • обвинитил
  • убвенител
  • убвенитил
  • убвинител
  • убвинитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ви-ни-тел
непълен член об-ви-ни-те-ля
пълен член об-ви-ни-те-лят
мн.ч. об-ви-ни-те-ли
членувано об-ви-ни-те-ли-те
бройна форма об-ви-ни-те-ли
звателна форма об-ви-ни-те-лю

Връзки