хулител

Речник на българския език

хулѝтел — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

хулѝтелят, хулѝтеля, мн. хулѝтели, м. Човек, който хули.
прил. хулѝтелски, хулѝтелска, хулѝтелско, мн. хулѝтелски.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • холител
  • холитил
  • хулитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ху-ли-тел
непълен член ху-ли-те-ля
пълен член ху-ли-те-лят
мн.ч. ху-ли-те-ли
членувано ху-ли-те-ли-те
бройна форма ху-ли-те-ли
звателна форма ху-ли-те-лю

Връзки