укорител

Речник на българския език

укорѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • окорител
  • окоритил
  • окурител
  • окуритил
  • укоритил
  • укурител
  • укуритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уко-ри-тел
непълен член уко-ри-те-ля
пълен член уко-ри-те-лят
мн.ч. уко-ри-те-ли
членувано уко-ри-те-ли-те
бройна форма уко-ри-те-ли
звателна форма уко-ри-те-лю