сплетник

Речник на българския език

сплетнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сплитник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сплет-ник
непълен член сплет-ни-ка
пълен член сплет-ни-кът
мн.ч. сплет-ни-ци
членувано сплет-ни-ци-те
бройна форма сплет-ни-ци
звателна форма сплет-ни-ко