инспира̀тор
 —
	съществително име, мъжки род
(тип 7)
				 
	
	Значение
		мн. инспира̀тори, м.
1. Лице, което подбужда, подстрекава за нещо.
2. Спец. В техниката — устройство, което подава въздух, обикн. при смеси.
1. Лице, което подбужда, подстрекава за нещо.
2. Спец. В техниката — устройство, което подава въздух, обикн. при смеси.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- енсператор
- енсператур
- енспиратор
- енспиратур
- инсператор
- инсператур
- инспиратур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-с-пи-ра-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-с-пи-ра-то-ра | |
| пълен член | ин-с-пи-ра-то-рът | |
| мн.ч. | ин-с-пи-ра-то-ри | |
| членувано | ин-с-пи-ра-то-ри-те | |
| бройна форма | ин-с-пи-ра-то-ра | |
| звателна форма | — | |