съвѐтник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. съвѐтници, м.
1. Човек, който дава съвети. Баща ми е най-добрият ми съветник. Омразата е лош съветник.
2. Длъжностно или изборно лице, което дава съвети по въпроси от неговата компетенция. Юридически съветник. Общински съветник.
1. Човек, който дава съвети. Баща ми е най-добрият ми съветник. Омразата е лош съветник.
2. Длъжностно или изборно лице, което дава съвети по въпроси от неговата компетенция. Юридически съветник. Общински съветник.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- саветнек
- саветник
- съветнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съ-вет-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | съ-вет-ни-ка | |
| пълен член | съ-вет-ни-кът | |
| мн.ч. | съ-вет-ни-ци | |
| членувано | съ-вет-ни-ци-те | |
| бройна форма | съ-вет-ни-ци | |
| звателна форма | съ-вет-ни-ко | |