вдъхновител

Речник на българския език

вдъхновѝтел — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

вдъхновѝтелят, вдъхновѝтеля, мн. вдъхновѝтели, м.
1. Лице, което възбужда вдъхновение.
2. Пренебр. Този, който подстрекава, подбужда към извършване на нещо лошо, престъпно.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • вдахновител
  • вдахновитил
  • вдахнувител
  • вдахнувитил
  • вдъхновитил
  • вдъхнувител
  • вдъхнувитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вдъх-но-ви-тел
непълен член вдъх-но-ви-те-ля
пълен член вдъх-но-ви-те-лят
мн.ч. вдъх-но-ви-те-ли
членувано вдъх-но-ви-те-ли-те
бройна форма вдъх-но-ви-те-ли
звателна форма вдъх-но-ви-те-лю

Връзки