импера̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. импера̀тори, м.
1. Върховен глава на империя, който притежава абсолютна или конституционно ограничена власт.
2. В древния Рим — главнокомандващ.
прил. импера̀торски, импера̀торска, импера̀торско, мн. импера̀торски.
1. Върховен глава на империя, който притежава абсолютна или конституционно ограничена власт.
2. В древния Рим — главнокомандващ.
прил. импера̀торски, импера̀торска, импера̀торско, мн. импера̀торски.
Грешни изписвания (7)
- емператор
- емператур
- емпиратор
- емпиратур
- императур
- импиратор
- импиратур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | им-пе-ра-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | им-пе-ра-то-ра | |
| пълен член | им-пе-ра-то-рът | |
| мн.ч. | им-пе-ра-то-ри | |
| членувано | им-пе-ра-то-ри-те | |
| бройна форма | им-пе-ра-то-ри | |
| звателна форма | им-пе-ра-то-ре | |