изхайлазвам

Речник на българския език

изхайлазвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-хай-лаз-вам из-хай-лаз-ва-ме
2 лице из-хай-лаз-ваш из-хай-лаз-ва-те
3 лице из-хай-лаз-ва из-хай-лаз-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-хай-лаз-вах из-хай-лаз-вах-ме
2 лице из-хай-лаз-ва из-хай-лаз-вах-те
3 лице из-хай-лаз-ва из-хай-лаз-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-хай-лаз-вах из-хай-лаз-вах-ме
2 лице из-хай-лаз-ва-ше из-хай-лаз-вах-те
3 лице из-хай-лаз-ва-ше из-хай-лаз-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайлазвал съм изхайлазвала съм изхайлазвало съм изхайлазвали сме
2 лице изхайлазвал си изхайлазвала си изхайлазвало си изхайлазвали сте
3 лице изхайлазвал е изхайлазвала е изхайлазвало е изхайлазвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхайлазвал бях изхайлазвала бях изхайлазвало бяхме изхайлазвали
2 лице беше изхайлазвал беше изхайлазвала беше изхайлазвало бяхте изхайлазвали
3 лице беше изхайлазвал беше изхайлазвала беше изхайлазвало бяха изхайлазвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхайлазвам ще изхайлазваме
2 лице ще изхайлазваш ще изхайлазвате
3 лице ще изхайлазва ще изхайлазват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхайлазвал ще съм изхайлазвала ще съм изхайлазвало ще сме изхайлазвали
2 лице ще си изхайлазвал ще си изхайлазвала ще си изхайлазвало ще сте изхайлазвали
3 лице ще е изхайлазвал ще е изхайлазвала ще е изхайлазвало ще са изхайлазвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхайлазвам щяхме да изхайлазваме
2 лице щеше да изхайлазваш щяхте да изхайлазвате
3 лице щеше да изхайлазва щяха да изхайлазват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхайлазвал щях да съм изхайлазвала щях да съм изхайлазвало щяхме да сме изхайлазвали
2 лице щеше да си изхайлазвал щеше да си изхайлазвала щеше да си изхайлазвало щяхте да сте изхайлазвали
3 лице щеше да е изхайлазвал щеше да е изхайлазвала щеше да е изхайлазвало щяха да са изхайлазвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайлазвал съм изхайлазвала съм изхайлазвало съм изхайлазвали сме
2 лице изхайлазвал си изхайлазвала си изхайлазвало си изхайлазвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайлазвал съм изхайлазвала съм изхайлазвало съм изхайлазвали сме
2 лице изхайлазвал си изхайлазвала си изхайлазвало си изхайлазвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхайлазвал била съм изхайлазвала било съм изхайлазвало били сме изхайлазвали
2 лице бил си изхайлазвал била си изхайлазвала било си изхайлазвало били сте изхайлазвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхайлазвам щяла съм да изхайлазвам щяло съм да изхайлазвам щели сме да изхайлазваме
2 лице щял си да изхайлазваш щяла си да изхайлазваш щяло си да изхайлазваш щели сте да изхайлазвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхайлазвал щяла съм да съм изхайлазвала щяло съм да съм изхайлазвало щели сме да сме изхайлазвали
2 лице щял си да си изхайлазвал щяла си да си изхайлазвала щяло си да си изхайлазвало щели сте да сте изхайлазвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхайлазвал бих изхайлазвала бих изхайлазвало бихме изхайлазвали
2 лице би изхайлазвал би изхайлазвала би изхайлазвало бихте изхайлазвали
3 лице би изхайлазвал би изхайлазвала би изхайлазвало биха изхайлазвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-хай-лаз-вай из-хай-лаз-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-хай-лаз-ван
непълен член из-хай-лаз-ва-ния
пълен член из-хай-лаз-ва-ни-ят
женски род из-хай-лаз-ва-на
членувано из-хай-лаз-ва-на-та
среден род из-хай-лаз-ва-но
членувано из-хай-лаз-ва-но-то
множествено число из-хай-лаз-ва-ни
членувано из-хай-лаз-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хай-лаз-вал
непълен член из-хай-лаз-ва-лия
пълен член из-хай-лаз-ва-ли-ят
женски род из-хай-лаз-ва-ла
членувано из-хай-лаз-ва-ла-та
среден род из-хай-лаз-ва-ло
членувано из-хай-лаз-ва-ло-то
множествено число из-хай-лаз-ва-ли
членувано из-хай-лаз-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хай-лаз-вал
женски род из-хай-лаз-ва-ла
среден род из-хай-лаз-ва-ло
множествено число из-хай-лаз-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хай-лаз-ващ
непълен член из-хай-лаз-ва-щия
пълен член из-хай-лаз-ва-щи-ят
женски род из-хай-лаз-ва-ща
членувано из-хай-лаз-ва-ща-та
среден род из-хай-лаз-ва-що
членувано из-хай-лаз-ва-що-то
множествено число из-хай-лаз-ва-щи
членувано из-хай-лаз-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-хай-лаз-вай-ки