изхайлазвала

Речник на българския език

1. изхайлазвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхайлазвала е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхайлазвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхайлазвала е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхайлазвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхайлазвала е производна форма на изхайлазвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изхайлазвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхайлазвала е производна форма на изхайлазвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).