изхайлазвал

Речник на българския език

1. изхайлазвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайлазвал е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайлазвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайлазвал е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхайлазвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхайлазвал е производна форма на изхайлазвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхайлазвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхайлазвал е производна форма на изхайлазвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).