изхайлазвал си

Речник на българския език

1. изхайлазвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхайлазвал си е производна форма на изхайлазвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайлазвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхайлазвал си е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изхайлазвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхайлазвал си е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).