изхайлазвали

Речник на българския език

1. изхайлазвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхайлазвали е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхайлазвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхайлазвали е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изхайлазвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхайлазвали е производна форма на изхайлазвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изхайлазвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхайлазвали е производна форма на изхайлазвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).