изсумтявам

Речник на българския език

изсумтя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изсомтявам
  • изсомтявъм
  • изсумтявъм
  • исомтявам
  • исомтявъм
  • исумтявам
  • исумтявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-сум-тя-вам из-сум-тя-ва-ме
2 лице из-сум-тя-ваш из-сум-тя-ва-те
3 лице из-сум-тя-ва из-сум-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-сум-тя-вах из-сум-тя-вах-ме
2 лице из-сум-тя-ва из-сум-тя-вах-те
3 лице из-сум-тя-ва из-сум-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-сум-тя-вах из-сум-тя-вах-ме
2 лице из-сум-тя-ва-ше из-сум-тя-вах-те
3 лице из-сум-тя-ва-ше из-сум-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтявал съм изсумтявала съм изсумтявало съм изсумтявали сме
2 лице изсумтявал си изсумтявала си изсумтявало си изсумтявали сте
3 лице изсумтявал е изсумтявала е изсумтявало е изсумтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изсумтявал бях изсумтявала бях изсумтявало бяхме изсумтявали
2 лице беше изсумтявал беше изсумтявала беше изсумтявало бяхте изсумтявали
3 лице беше изсумтявал беше изсумтявала беше изсумтявало бяха изсумтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изсумтявам ще изсумтяваме
2 лице ще изсумтяваш ще изсумтявате
3 лице ще изсумтява ще изсумтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изсумтявал ще съм изсумтявала ще съм изсумтявало ще сме изсумтявали
2 лице ще си изсумтявал ще си изсумтявала ще си изсумтявало ще сте изсумтявали
3 лице ще е изсумтявал ще е изсумтявала ще е изсумтявало ще са изсумтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изсумтявам щяхме да изсумтяваме
2 лице щеше да изсумтяваш щяхте да изсумтявате
3 лице щеше да изсумтява щяха да изсумтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изсумтявал щях да съм изсумтявала щях да съм изсумтявало щяхме да сме изсумтявали
2 лице щеше да си изсумтявал щеше да си изсумтявала щеше да си изсумтявало щяхте да сте изсумтявали
3 лице щеше да е изсумтявал щеше да е изсумтявала щеше да е изсумтявало щяха да са изсумтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтявал съм изсумтявала съм изсумтявало съм изсумтявали сме
2 лице изсумтявал си изсумтявала си изсумтявало си изсумтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтявал съм изсумтявала съм изсумтявало съм изсумтявали сме
2 лице изсумтявал си изсумтявала си изсумтявало си изсумтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изсумтявал била съм изсумтявала било съм изсумтявало били сме изсумтявали
2 лице бил си изсумтявал била си изсумтявала било си изсумтявало били сте изсумтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изсумтявам щяла съм да изсумтявам щяло съм да изсумтявам щели сме да изсумтяваме
2 лице щял си да изсумтяваш щяла си да изсумтяваш щяло си да изсумтяваш щели сте да изсумтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изсумтявал щяла съм да съм изсумтявала щяло съм да съм изсумтявало щели сме да сме изсумтявали
2 лице щял си да си изсумтявал щяла си да си изсумтявала щяло си да си изсумтявало щели сте да сте изсумтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изсумтявал бих изсумтявала бих изсумтявало бихме изсумтявали
2 лице би изсумтявал би изсумтявала би изсумтявало бихте изсумтявали
3 лице би изсумтявал би изсумтявала би изсумтявало биха изсумтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-сум-тя-вай из-сум-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-сум-тя-ван
непълен член из-сум-тя-ва-ния
пълен член из-сум-тя-ва-ни-ят
женски род из-сум-тя-ва-на
членувано из-сум-тя-ва-на-та
среден род из-сум-тя-ва-но
членувано из-сум-тя-ва-но-то
множествено число из-сум-тя-ва-ни
членувано из-сум-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сум-тя-вал
непълен член из-сум-тя-ва-лия
пълен член из-сум-тя-ва-ли-ят
женски род из-сум-тя-ва-ла
членувано из-сум-тя-ва-ла-та
среден род из-сум-тя-ва-ло
членувано из-сум-тя-ва-ло-то
множествено число из-сум-тя-ва-ли
членувано из-сум-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сум-тя-вал
женски род из-сум-тя-ва-ла
среден род из-сум-тя-ва-ло
множествено число из-сум-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сум-тя-ващ
непълен член из-сум-тя-ва-щия
пълен член из-сум-тя-ва-щи-ят
женски род из-сум-тя-ва-ща
членувано из-сум-тя-ва-ща-та
среден род из-сум-тя-ва-що
членувано из-сум-тя-ва-що-то
множествено число из-сум-тя-ва-щи
членувано из-сум-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-сум-тя-вай-ки