изсумтявал е

Речник на българския език

1. изсумтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсумтявал е е производна форма на изсумтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсумтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсумтявал е е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсумтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсумтявал е е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).