изсумтявало си

Речник на българския език

1. изсумтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изсумтявало си е производна форма на изсумтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсумтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изсумтявало си е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изсумтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изсумтявало си е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).