изсумтявало

Речник на българския език

1. изсумтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсумтявало е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсумтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсумтявало е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изсумтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изсумтявало е производна форма на изсумтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изсумтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсумтявало е производна форма на изсумтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).