изсумтявал

Речник на българския език

1. изсумтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсумтявал е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсумтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсумтявал е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсумтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсумтявал е производна форма на изсумтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изсумтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсумтявал е производна форма на изсумтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).