изруся

Речник на българския език

1. изруся̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

изрусѝш, мин. св. изрусѝх, мин. прич. изрусѝл, св.вж. [[изрусявам 2 ._

Грешни изписвания (4)

  • изросйа
  • изросйъ
  • изрусйа
  • изрусйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ру-ся из-ру-сим
2 лице из-ру-сиш из-ру-си-те
3 лице из-ру-си из-ру-сят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ру-сих из-ру-сих-ме
2 лице из-ру-си из-ру-сих-те
3 лице из-ру-си из-ру-си-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ру-сях из-ру-сях-ме
2 лице из-ру-се-ше из-ру-сях-те
3 лице из-ру-се-ше из-ру-ся-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрусил съм изрусила съм изрусило съм изрусили сме
2 лице изрусил си изрусила си изрусило си изрусили сте
3 лице изрусил е изрусила е изрусило е изрусили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изрусил бях изрусила бях изрусило бяхме изрусили
2 лице беше изрусил беше изрусила беше изрусило бяхте изрусили
3 лице беше изрусил беше изрусила беше изрусило бяха изрусили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изруся ще изрусим
2 лице ще изрусиш ще изрусите
3 лице ще изруси ще изрусят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изрусил ще съм изрусила ще съм изрусило ще сме изрусили
2 лице ще си изрусил ще си изрусила ще си изрусило ще сте изрусили
3 лице ще е изрусил ще е изрусила ще е изрусило ще са изрусили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изруся щяхме да изрусим
2 лице щеше да изрусиш щяхте да изрусите
3 лице щеше да изруси щяха да изрусят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изрусил щях да съм изрусила щях да съм изрусило щяхме да сме изрусили
2 лице щеше да си изрусил щеше да си изрусила щеше да си изрусило щяхте да сте изрусили
3 лице щеше да е изрусил щеше да е изрусила щеше да е изрусило щяха да са изрусили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрусял съм изрусяла съм изрусяло съм изрусели сме
2 лице изрусял си изрусяла си изрусяло си изрусели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрусил съм изрусила съм изрусило съм изрусили сме
2 лице изрусил си изрусила си изрусило си изрусили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изрусил била съм изрусила било съм изрусило били сме изрусили
2 лице бил си изрусил била си изрусила било си изрусило били сте изрусили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изруся щяла съм да изруся щяло съм да изруся щели сме да изрусим
2 лице щял си да изрусиш щяла си да изрусиш щяло си да изрусиш щели сте да изрусите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изрусил щяла съм да съм изрусила щяло съм да съм изрусило щели сме да сме изрусили
2 лице щял си да си изрусил щяла си да си изрусила щяло си да си изрусило щели сте да сте изрусили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изрусил бих изрусила бих изрусило бихме изрусили
2 лице би изрусил би изрусила би изрусило бихте изрусили
3 лице би изрусил би изрусила би изрусило биха изрусили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ру-си из-ру-се-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ру-сен
непълен член из-ру-се-ния
пълен член из-ру-се-ни-ят
женски род из-ру-се-на
членувано из-ру-се-на-та
среден род из-ру-се-но
членувано из-ру-се-но-то
множествено число из-ру-се-ни
членувано из-ру-се-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ру-сил
непълен член из-ру-си-лия
пълен член из-ру-си-ли-ят
женски род из-ру-си-ла
членувано из-ру-си-ла-та
среден род из-ру-си-ло
членувано из-ру-си-ло-то
множествено число из-ру-си-ли
членувано из-ру-си-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ру-сял
женски род из-ру-ся-ла
среден род из-ру-ся-ло
множествено число из-ру-се-ли

2. изруся — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изруся е производна форма на изрусея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изруся — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изруся е производна форма на изрусея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).