изрусило

Речник на българския език

1. изрусило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрусило е производна форма на изруся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изрусило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изрусило е производна форма на изруся (мин. деят. св. прич. ср. р.).