изрусели

Речник на българския език

1. изрусели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изрусели е производна форма на изруся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изрусели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изрусели е производна форма на изруся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изрусели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изрусели е производна форма на изрусея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изрусели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изрусели е производна форма на изрусея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).